Предложи реми – приемам го аз,
реми е, макар да клони към вземи.
Оставам в очакване, притаила глас
Сега да те видя, хайде ти ме води!

Тривоги и грижи налягат ни често
от утрото ранно, от първи петли,
но тях се не даваме, чакаме вместо
едва до седянка, че ум виделИ.

Кръвта се бушува, не знае покой,
а думи валят, извират и в рими
се раждат сами, достигат порой…
Е, как да останем спокойни, кажи ми?

Политаме бурно, същински сме хали,
открили безстрашно гърди и чела,
война ще спечелим, но не за медали!
Е, усмивчица може, от снети тегла!

Смехът е това, което искра в нас пали,
Едната надежда, все напред да вървим
Лица се усмихват, щом се сетим успели
извикали радост в приятел, в любим…

Мечтаем за тази реалност с усмивки,
навярно дори я в моменти творим
и пъстри са дните ни, иначе сивки,
естествени щом сме и будни, и БДИМ!