Дори във миг свободен ли остана,
душата ми изпълва спомен мил -
гласът дочувам пеещ на камбана,
човешка съпричастност съхранил...
Тя носеше гласът си отвисоко -
тръбеше на добро или беда.
Тъй хората вестеше без посока -
намираше ги вредом, без следа!
Гласът камбанен литнал леко
у хората за кой пореден път
припомняше, че скоро - недалеко
безчестието носи края на светът.
Че само е милостта си хората,
ще трупат щастие и мир,
че любовта топи умората
и носи благодат безспир!
Камбаната ни селска днес привикнала
с блаженият гласец си пак говори.
На ден и нощ мирът откликнала
и с този глас свещен сплотява хората!