Само Любовта

с Големите крила

от блатото издига

потънало до шия

Човешкото добро,

останало само -

забравило бе то

за себе си добро...

раздало бе на всички

от себе до последно...

остава в непрогледна

мъгла и сяра ледна,

потъва тяло залепено

под натиск кости натрошени...

с глух стон и вик последен

душата му зове спасение!..

Жадна за живот Надежда

Вярата с очи поглежда,

след болка - Чудо! - то проглежда

и всичко иначе изглежда!..