Само Любовта
с Големите крила
от блатото издига
потънало до шия
Човешкото добро,
останало само -
забравило бе то
за себе си добро...
раздало бе на всички
от себе до последно...
остава в непрогледна
мъгла и сяра ледна,
потъва тяло залепено
под натиск кости натрошени...
с глух стон и вик последен
душата му зове спасение!..
Жадна за живот Надежда
Вярата с очи поглежда,
след болка - Чудо! - то проглежда
и всичко иначе изглежда!..
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me