Каква цена ти заплатил си, каква съдба си днес разбил, чия надежда си убил в зародиш, кой път след себе си си разрушил...
Цена висока /със сърцето ми платил си/ съдбата моя си пренаредил, надеждата ми стъпка нечовешки /от това ли не спира да боли??/
И няма път /за никъде пътувам/ и няма обич, няма и мечти, сърце коварно в пазвата си криеш, не дарява обич... дарява ни с лъжи...
Не си човек, от състрадание лишен си и ангел невъзможно е да си....
за демон твърде лош си, тогава що за същество си ТИ?!
Не вярваш ти, че има обич, че има истинска любов, не вярваш, че надеждата е стимул неверник си убийствено жесток....
И НЕКА НЯКОЙ ДА ДОВЪРШИ КРАЯ....