И цяла вечер гледаха звездите с нетърпение:
какво ще кажеш ти, какво ще кажа аз...
Ще има ли изобщо някакво продължение,
на онова което бе останало във нас.

И обещания... и чувства в онази лятна вечер
обменяхме, но имаше ли някакъв смисъл в тях.
Тогава стана ясно - че няма смисъл вече,
защото наш\'та обич превърна се във прах.

И гледахме се с тебе - толкоз променени
останал ти без думи, и аз бях онемяла.
И там щурците от нас вдъхновени
свиреха баладата "Нашата раздяла"