На разсъмване,

между сън и събуждане,

получих послание:

„Не се нуждаеш от разкаяние!"...

Години наред

душата ми беше разкъсвана,

от вина за грях и мъка

аз бях разтърсвана.

Заключено у мен

детето свито спеше,

колко трудно,

безутешно време беше...

С висши амбиции

всецяло обвързана,

в тъмен чувал се оказах

здраво завързана.

Но ето, у мен

любов зароди се

и душата ми

изцяло прероди се.

Тогава разумът кресна:

„Не си позволявай! Това е зла змия!".

Душата ми се стресна...

Що стана с любовта? -

Разумът ми уби я!...

Днес, когато ти

съня ми докосна,

най-после - след много години,

събрах своите спомени - вече руини 

и успях да открия:

Теб те е имало и

все още те има,

и ще те има!

Не, не съм била сама

в своята тъй дълга зима...

А любовта, тази "зла змия",

е една велика магия!...