Стаила дъх във мрака -
ъгълът тайнствен - ще ли ме призове.
Любовни копнежи,
звездни надежди,
искрени чувства -
някой - ще ли ми ги даде?
Единствено зная -
сънят - дълго не трая,
пак си се някъде спотаил.
Изплаках вече сълзите...
Разумът - така бе решил.
А сърцето... дали пък то не греши.
Хиляди пъти се молех -
да разбереш, колко надежда таих.
Айсберг да не беше ти сърцето,
пламъчето в очите ти - да не гаси!
Реалността, обаче е друга...
обичта ти - разменна монета,
Любов - това за теб е само жаргон.
Искрен си само в лъжите -
великодушно сваляш звезди...
а после казваш само - "Пардон!"
Мигове стихнали вече няма -
мой ред е да кажа - "Пардон!!!"
(а)
27.08.2008г.
гр. Варна