Копнежно
/ посветено /

В тъмнината
на беззвездната нощ
теменужена
тихо следваш пътеките лунни
в сърцето ми...
Там, където
вълните бушуват.
И ме милват очите ти
с вятърна нежност...
По ресниците дълги
трепкат
росни капки
ароматна надежда.
С нишки пламъчна свежест
завържи ме
в душата си; с прежда
от истини сиви
изплети ми
дъга пъстроцветна.
И повярвай
в Копнежа!...