Обичах те, а днес го помня с болка.
Връхлитат спомени един след друг!
Съдбата беше гадна и жестока
и отдавна вече теб те няма тук.
Някога преди... Как тези думи силно мразя,
защото винаги напомнят ми за теб.
И много спомени дори след всичко пазя.
А ти... а ти си продължил напред.
Не казвам,че сега все още те обичам,
просто ми е мъчно за онези дни...
За онази есен, ала с край трагичен,
но нали споделяхме едни мечти?
Нима наистина ти всичко вече си забравил?
Смехът и любовта на нашите сърца.
Така ли лесно обич в миналото се оставя?
Нима забравил си засмените лица?
Къде е тайната и аз да я открия?
Да забравя, че така щастлива съм била!
Но сърцето спомените упорито пази,
а те са напоени с много истинска тъга...