Навярно хората са прави - а аз отново ще поседна,
Но къде да го направя след като съм неудобен?
Под себе си усещам само пропаст
над нея има ято... самота!
А беше време имаше фенери
запалени във тъмното - като надежди.
Пистолета ми сега е пълен с истини
готов съм да разстрелям вярата в очите си,
за да намеря твоите когато ослепея...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me