Погледнах утрото след твоето отсъствие
(усмихнато в това да не заплаче)
Нима природата подвластна е на "сбогом"
нима е истина, че всичко свършва с "край"...

Навярно хората са прави - а аз отново ще поседна,
Но къде да го направя след като съм неудобен?
Под себе си усещам само пропаст
над нея има ято... самота!

А беше време имаше фенери
запалени във тъмното - като надежди.
Пистолета ми сега е пълен с истини
готов съм да разстрелям вярата в очите си,
за да намеря твоите когато ослепея...