Навън просветлява. Ти дишаш до мене.
И спяща си моя, тъй чудно красива!
Отваряш очи. С много обич ме гледаш.
Прегръщаш ме нежно – нощта си отива...
А тя бе прекрасна. Тъй дълго те гледах
с копнеж и любов да се гушиш до мене.
Усещах дъха ти. В съня ти те следвах
и с тебе сънувах през цялото време.
Навън просветлява. Нов ден се възражда.
След миг ще потеглим в различни посоки.
Но всеки път, сутрин отново се ражда
любов все по-дивна и все по-дълбока!За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me