Навън просветлява. Ти дишаш до мене.

И спяща си моя, тъй чудно красива!

Отваряш очи. С много обич ме гледаш.

Прегръщаш ме нежно – нощта си отива...

А тя бе прекрасна. Тъй дълго те гледах

с копнеж и любов да се гушиш до мене.

Усещах дъха ти. В съня ти те следвах

и с тебе сънувах през цялото време.

Навън просветлява. Нов ден се възражда.

След миг ще потеглим в различни посоки.

Но всеки път, сутрин отново се ражда