След сън благодатен очи да отворя,

а ти, пълна с обич да дишаш до мен.

В едно да се слеем и без да говорим –

така да започваме всеки нов ден!

А после на прага безкрай да потъвам

в очите ти дивни, искрящи с копнеж

и все да не мога, забързан да тръгна

към вечния светски водовъртеж.

През целия ден да ме топлиш по пътя

и твойта любов да ме води напред.

Да давам надежда на всеки измъчен,

изстрадал, прекършен и тъжен човек.

А вечер, когато при теб се звръщам

във скута ти пак да отпусна глава,

отново с копнеж да ме чакаш във къщи,

извила омайно прекрасна снага.

Отново с любов да сплетеме телата,

забравили всичко и всички в нощта.

В екстаза на нашата обич крилата