Луната свойте болки ми разказа,
страх ме е - не знам защо...
Луната раните си ми показа,
страх ме е, но от какво???

***
Сама! Завинаги сама!!!
Разбирам я, но чак сега...
Била е влюбена -
обичала е падаща звезда...

Каза, че било преди стотици дни -
говорила с небесна капчица вода,
когато зърнала непознати, нечии очи
и влюбила се на мига...

След време тя разбрала,
че това била звезда,
но, че повече не ще я види осъзнала -
била е падаща звезда...

Разбрала, че винаги ще е сама,
но тайничко била щастлива -
навярно влюбена била е таз звезда,
сълзите огнени за нея може би пролива...

Сама! Завинаги сама!!!
Разбирам я, но чак сега...
Била е влюбена,
но е умряла нейната единсвена звезда...

***
Изслушах лунната соната,
разплаках се и осъзнах,
че болката ми е позната -
в Нейната звезда аз теб видях...

Но луната каза да те търся,
каза, че не си звезда
и зная: ще те търся -
не ще изчезнеш като падаща звезда!!!

P.S
Обичам те, луната каза, че ще те намеря...