Плът от плътта - сестрица малка

потича и оставя следа,

потича - облекчава душата

всеки път щом пророня сълза.

Порой от капки измиват и пътя,

остатък от моята скръб,

порой от капки обгръщат

проядената плът.

Малък спомен - забравен,

открадва малката сестра,

по пътя си оставя

наяве цялата тъга.

И тъй безмълвна ще остане

плътта очакваща покой,

в едно отново да се слее

с отмиващият я порой.