Тя седна на стола, загледана в изгряващото слънце и се замисли... Изведнъж скочи и се затича по стълбите на голямата й къща. Тя не я харесваше - чувстваше се още по-самотна, отколкото беше. Не я спасяваха парите й... липсваше й нещо по-голямо и по-важно... Когато слезе на долния етаж отвори със замах една врата в дъното на коридора и се засмя... Може би жсе пак не беше сама... Никои не е казвал, че трябват хора, с които да си общуваш, че да не си самотна... Тя обичаше лудо, и завинаги... В малката стаичка беше тъмно, но тя знаеше какво има. Бързо го взе, даже без да пали лампата и излезе... Вече не беше сама, имаше компания. Стъкления буркан с главата на бившия й също вършеше работа...