Вървете си проклети страхове...
Вървете, в дън земя се изгубете...
Пуснете туй измъчено сърце
що стискате до болка във ръцете.

Вървете си безумни страхове...
Като вятър надалеч се разпилейте...
От туй разплакано лице
безкрайно надалече вий идете...

Вървете си от мене страхове...
В бездънното море се изгубете...
Че щом погледна към красивото небе
аз искам да му виждам цветовете...