Ето я! Тя нахълта отново в стаята ми... Влиза бавно, за да не я чуя, но усещам присъствието й... Сега сяда до мен и е единствената ми компания... Но компанията й не ми е приятна. Тя ме поглежда с големите си страшни очи и се опитва да влезе в ума ми... успява!Обладява тялото ми... тревожно отпуснато върху мекия диван. Светло е, но не виждам нищо... няма кого да видя, освен нея и старите предмети в стаята... бездиханни и безполезни. Тя бавно прокарва пръсти през врата ми... пристяга ги и усещам, че се задушавам. Прошепва името си в ухото ми. Може би иска това да е последното нещо, което ще чуя преди да ме убие... "Самота... самота". Но ето тя ме пуска... иска бавно да се мъча, да я запомня и да я чакам отново.