В душата й нежна

струна звъни,

виола проплаква

нейде във мрака.

Песен любовна

тихо реди,

разказва на някого

своята драма.

Подреждат се думите,

бавно, ритмично.

Разливат се плахо

с боязън и свян.

Нареждат в сърцето

й стих. Мелодично.

Приказка стара

за болка... и блян.

Как е обичала,

колко копняла,

как е раздавала

с шепи любов,

а после е станала

пленница сляпа,

на своята обич,

но с благослов.