Откраднати дихания

И пак ми пари във очите
от солта
на сребърните капки,
пеперудено изпърхали
и свили се в дланта ми.
Не ме поглеждай...
натъжена и изтръпнала
от сивата стомана
във очите ти,
безмълвна в тъмния си ъгъл
ще се свия.
Ти ще потънеш
в тишината на нощта ми,
за да се връщаш пак
при болката,
която си оставил
разпиляна.
И ще заспивам,
непробудена от тихите ти стъпки,
оглушали от напрягане
да чуят песента ми...
А любовта ни
ще се стича по душите ни
все толкоз
мътна и желана.
И ще краде дихания...