Нощта е звездна и уханна,

обляна в лунна светлина.

Навсякъде трепти омайна

и благотворна тишина.

 

Под мене, стихнал и безлюден,

в спокоен сън лежи града

и аз го съзерцавам буден,

подпрял замислено глава.

 

Духът ми – неспокойна птица,

припряно пърха със крила

и в миг неудържим излита

към тебе, устремен в нощта.

 

Там цяла нощ, високо в мрака,

с любов над тебе ще кръжи,

та в сън спокоен да дочакаш

зората да те озари.