В омарата на утрин тиха,

с коси, искрящи от роса,

пристъпваш с мамеща усмивка,

протегнала към мен ръка.

 

След теб, събудени поникват

цветя с неземна красота

и вредом вихрено избликва

неудържимо радостта.

 

На рамото ти райска птица

възпява с химни любовта.

Припламва в твоите зеници

животът с дивна красота.

 

Задъхан от любов преливам.

Докосвам твоята ръка

и сякаш мигом с теб се сливам –

един живот, една съдба!