След залеза е тихо...
като че всичко,
що го е видяло,
чака да се утаят
из него багрите,
да му попият
в сетивата чувствата,
които той
разпалил е от края си...
Нощта пристъпва тихо,
с разбирането на жена,
която влиза
в стаята с децата й...
Градът и той залязва тъй....
приема го върха на хълма
и бавно спуща
над комините му дим,
копиран в тъмното
индигово на нощ...
Отваря уличките за любов
и за разходките...
поне на странник,
дошъл да доверява
свои мисли в тишината
на пеещи щурци,
на неподдържаните,
спрели да очакват паметници,
без да разбира
кой го води в този път,
изпаднал в немислимото
на промеждутъка,
през който се разменят
световете ден и нощ,
в онази празнота,
изпълнена с безвремие
от стари къщи,
от техни дни,
от дните в пръстените на дървета...
А времето неумолимо
се изплъзва по снагата си
в едно махало –
тик - в ляво,
так - в дясно…
от светлото на утрото,
към тъмното следзалезно.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me