Във собствения ритъм
на кръвта,
в диханието на дробовете
(бели)
е единствената истина
на този миг
от сменящи се
светлини и здрач.
От тук -
навън
не съществува нищо.
В променливия глас
на прилива ти чуваш
също онзи ритъм,
все по-бавен,
и търсиш неподвижното
движение - рисунъка
на пламъка върху снега.
От тук -
навън
е мракът на звездите.
Но на самотата алтернативата
е съпричастност,
наричана Любов -
сама по-себе си
достатъчното основание
за истина -
началото и
края.