Комично-прозаична и малко трагична поемка...

Щом уста отворя и понеча
от живота си да се оплача,
все ще има някоя, която
с неприкрита завист да изплаче:

- Ти пък от какво си недоволна?
Имаш си деца, кола и къща
и мъжът ти винаги навреме
у дома след работа се връща.
Често даже в кухнята те сменя
и пране простира на балкона.
(Ах, такъв да можех да намеря,
щях да го почитам кат икона!)
В двора ви кокошки кудкудякат,
имате си всичко, даже крава -
по опашки не висиш за мляко
и пари за сирене не даваш!

Всичко туй е вярно и се чудя
на такива как да отговоря.
Как да ги накарам да почувстват,
че това е много, да, не споря.
Но съпруг, имот, кола и къща
са за мене като ситна мрежа.
Тази мрежа цяла ме обгръща,
спира на крилете ми летежа...

Не, не съм родена за съпруга!
Трябва да съм волна и свободна!
Няма никога да стана друга,
та дори... да сляза в преизподнята.