Върви керванът леко
и болките тихо си мълви.
Върви керванът леко
и оплаква своите мечти.

Тръгвам след него и го наблюдавам,
с каква болка в очите си върви,
усещам как сърцето му се мъчи,
задушавано от мъката на собствените му мечти.

И започвам и аз леко,
да запявам неговата песен сладка,
да споделям съдбата му не лека,
да плача за собствените си мечти.

Върви керванът леко
и болката си на света издава.
Върви керванът леко
и оплаква новите мечти.