Ще припадне здрача на твойте копнежи,
ще ги отразя като слънце луната,
а когато реша ще залеза
зад завесата на тишината.

Кой ли си да прииждаш внезапно
и какво да пораждаш съмнения?
Не съм канила сняг посред лято,
нито дневни удовлетворения.

Имаш име, но си нямаш минало,
имаш страст ала е без посока.
Ако искам ще я хвана по видело,
ако не - просто свършва ти срока.

Носиш звън на поле разлюляно,
радост, сила и земни желания
Без принуда да тръгна или да остана,
пак с усмивка и куп колебания.