Разправя легенда една
че в стари едни времена
живял е Перун - страшен бог.
Над мурите тъмни на таз планина,
небесен ковач и на мълнии ездач,
прибирал се в своя небесен чертог.
Той облаци страшни събирал завчас
със своя чук удрял по сиви скали
и падал дъжда пороен тогаз
трещели небесни стрели.
Боели се всички от тоз властелин
а той най-много на света
обичал си своите дъщери
на младост събрали цвета.
Били седем тези небесни моми
Предивни във своята красота
Но хора не виждали, били сами
скучаели във пустошта.
Притурила се планината веднъж
овчари затворила тя
за пръв път момите видели друг мъж
освен своя страшен баща.
Научил Перун за измяната в миг
овчарите млади убил,
а своите щерки в седем езера
за веки веков той пленил.
На Рила очите са тези води
и греят най-ярко в нощта.
Самодиви седем седят до зори
оплакват те свойта съдба.