Бели надежди, сковаващи сърцето - смут, страх и радост...

Тъжно чувство, леден поглед, лъхащ топлина...

Далечни мисли, нахлуващи в теб...

Очите ти потъват в белота и някак свива се сърцето ти,

а след това започва да сияе от щастие...

Смехът ти, неочаквано оглася тишината!

А това сълза ли е на бузата?

Безброй сълзи!!! И прах от чувства стопява се на дланите ми...

Косите ми са странно ледени, очите ми бледнеят...

Бяла тишина съзнанието приспива... и го потапя в сладък сън...

В бяла люлка от кристали, а в тях - мечти и щастие, и някаква тъга...