Бели надежди, сковаващи сърцето - смут, страх и радост...
Тъжно чувство, леден поглед, лъхащ топлина...
Далечни мисли, нахлуващи в теб...
Очите ти потъват в белота и някак свива се сърцето ти,
а след това започва да сияе от щастие...
Смехът ти, неочаквано оглася тишината!
А това сълза ли е на бузата?
Безброй сълзи!!! И прах от чувства стопява се на дланите ми...
Косите ми са странно ледени, очите ми бледнеят...
Бяла тишина съзнанието приспива... и го потапя в сладък сън...
В бяла люлка от кристали, а в тях - мечти и щастие, и някаква тъга...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me