Всичко отминава, всичко си отива с трепет - едва забележим...

Изведнъж оставаш във средата и всичко празно е край теб, а пътят е непроходим...

Оглеждаш се тревожно, а дъхът ти - ускорен, разсъдъкът - блокиран...

Търсиш старите моменти, но всичко е изтрито...  И оставаш ти от нищото шокиран...