С чуждо име излизам от каменната ограда
студенината оставям зад мен
и не търся почести и награда
стига ми да те гледам цял ден

С чужда маска спокойно стоя
а светът си минава като река
мога даже часовете да не броя
и да си представям топлината на твойта ръка

Само мой си в моите откраднати мисли
няма никой в паралелния свят
зад преградата всички сме чисти
и вървим сякаш в странен обряд

Още малко и ще се скрия отново
капка огън в студено сърце
плътен лед ще повие в прегръдка сурова
и отново ще имам аз друго лице