С чуждо име излизам от каменната ограда
студенината оставям зад мен
и не търся почести и награда
стига ми да те гледам цял ден
С чужда маска спокойно стоя
а светът си минава като река
мога даже часовете да не броя
и да си представям топлината на твойта ръка
Само мой си в моите откраднати мисли
няма никой в паралелния свят
зад преградата всички сме чисти
и вървим сякаш в странен обряд
Още малко и ще се скрия отново
капка огън в студено сърце
плътен лед ще повие в прегръдка сурова
и отново ще имам аз друго лице
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me