Имало нейде един великан
който ти давал студено сърце
после не чувстваш мъка и страх
сълзи не топлят твойто лице

Аз ще сменя топката плът
дето се свива в устрема плах
после спокойно ще тръгна на път
с мисъл, че всичко е прах

Хладна, спокойна моята кръв
камъка твърд ще гали без жар,
няма да бъда последен, ни пръв
станал на себе си тъй господар

Искам такова студено сърце
да се смири болка и зов
давам го мойто с двете ръце
дар на олтара готов

Ала гигантът като Сатана
не подарявал така
искал душата като цена
дойде ли после смъртта

Нека я взима, въглен студен
свита в черупка една
вече е само стон затаен
сама и без топлина

Тъй и ще броди в тъмни земи
на свобода или в плен
мъките само ще й спести
скрита в камък студен

На кръстопътя на времето там
чакам да мине смъртта
тя ще замахне с косата и знам
път ще направи за мен в пустошта