Нощес пак плаках докат не заспах
отново връщах лентата назад
оплаках моя ненаправен грях
следа от нереален свят

Сълзите през затворени очи
изливаха мътилката навън
във ореол от лунните лъчи
пак твойта сянка - в моя сън

Усещах твойте хубави ръце
от разстояние да дават топлина,
а на възглавницата езерце
солено, от едната ми страна

Залъгвам се с забравата и край
надявам се да си ме спомняш ти
във двата полюса на ад и рай
се срещаха несмелите мечти

Не се престъпи никакъв закон
нито човешки, нито пък на Бог
остана всичко в полутон
за вечно дълъг срок

Убиха топлината между нас
без жал, като некръстено дете
за прошка не намирам сили аз
и пред Създателя да отговарят те

Надеждата, че някой хубав ден
кълбото сплетено ще разсечеш
искра от споменът за мен
и светлина от възроден копнеж