Пред мен - долина, черна и стръмна. Политам без място, съдето да спра…

Просто надолу летя и всичко крещи, че идва смъртта.

Опитвам се да доловя през мрака звук, предмет или искра

Но сякаш съм в ковчег и потъвам в глуха тъмнина…

Нима съм мъртва?! СПРИ!!!

Недей, душа, да се оставяш на смъртта!

 Но ти ме носиш все надолу, а там ме чака тя!

Върни се, моля те, литни нагоре, събери отново сили за живот.

 Спомни си ти, че там, под слънцето гори за теб една любов.

Животът е прекрасен, когато има за кого да го живееш.

А той е горе, върни ме ти, душа, при него и в обятията му пак ще закопнееш

- “Обичам те!” - топлина ме залива и светлината край мен засиява.

Две думи ми връщат отново деня, а мракът далече остава.