Пред мен - долина, черна и стръмна. Политам без място, съдето да спра…
Просто надолу летя и всичко крещи, че идва смъртта.
Опитвам се да доловя през мрака звук, предмет или искра
Но сякаш съм в ковчег и потъвам в глуха тъмнина…
Нима съм мъртва?! СПРИ!!!
Недей, душа, да се оставяш на смъртта!
Но ти ме носиш все надолу, а там ме чака тя!
Върни се, моля те, литни нагоре, събери отново сили за живот.
Спомни си ти, че там, под слънцето гори за теб една любов.
Животът е прекрасен, когато има за кого да го живееш.
А той е горе, върни ме ти, душа, при него и в обятията му пак ще закопнееш
- “Обичам те!” - топлина ме залива и светлината край мен засиява.
Две думи ми връщат отново деня, а мракът далече остава.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me