Не вярвах, че съм толкова безчувствена… и толкова жестока и студена.

На топлата дума и на обичта отвърнах с хлад непремерена.

Във тъмното дочух “Обичам те!” - да шепне едно момче с душа по-мека от коприна.

Но в мен дори и мускулче не трепна. Обичта душата ми с презрение отмина.

“Безразлично ми е” казах и се засмях нахално, дори за миг очите му не зърнах.

Аз знаех, че са пълни със тъга, но не изпитах нищо жално , просто с безразличие отвърнах.

Не знаех, че съм толкова безчувствена, студена… Може би сега разбирам…

Затуй ще чувствам винаги любов несподелена. Затуй ще бъда винаги ранена.