Но ти сега не седиш над листа с подпухнали очи и ръката ти трепереща тъжни мисли не реди.

 Ти просто държиш в ръката си едно сърце - нейното и бягаш от моята любов-море.

И НЕ ти се обвиняваш за това, че отиде си от нас обичта.

Ти просто я държиш за ръка и вървиш сред онемялата тълпа.

Светът за миг е спрял да се върти.

Той стихнал прави място, за да минеш с нея… Тя и ти! Боли!!!