В мен ли е вината за тази тъга? Питам себе си, питам и другите с поглед.

Гледат ме с укор, студенина… И зная - отново съм на кръстопътя на чувствата.

Ти друга държеше за ръка. Това любов ли е или бягство от реалността?!

Бягаш от обичта си към мен, криеш се зад нея и тайно ме поглеждаш.

Каква игра!!!

 Жестока, болезнена игра на на чувства.

Ти жонглираш с три сърца на ръцете си - моето, твоето и нейното.

 Кое ли ще изпуснеш и изгубиш завинаги?

 Може би своето собствено.

Другите две от отчаяние ще смачкаш в ръцете си.

 И кръв ще закапе, и сълзи… Аз ли съм виновна за това?

За твоята изгубена душа, за собствената си тъга,

за нейната безмислена намеса между нас - ФАРС!!!