Загърбил суетата, всред горските дъбрави,

прехласнат се потапям в девствения свят,

далече от шума на светските забави –

във този свят вълшебен, тъй приказно богат.

 

В уханните цветя, разтворили тичинки,

ефирни елфи пърхат, проблясквайки с крилца,

а в слънчевия лъч лудуват рой прашинки,

приличащи на палави, развихрени деца.

 

Пред този свят, потънал в живителна прохлада,

обгърнат от безбрежна, омайна тишина,

духът ми, запленен от трепетна наслада,

пристъпва като в храм, с приведена глава.

 

Притихнал и подвластен на чудната магия,

с надежда устремявам към тебе нежен зов.

Всред тази красота не бих могъл да скрия

пленителния порив на моята любов.

 

И тръпнещ те очаквам да се явиш пред мене,

красива като фея, обляна в светлина,

в томителна прегръдка, щастливи да се слеем,

дарени щедро с обич, всред дивна красота!