На остров безлюден със теб да попадна,
не бих чувствал нужда от хора до мен.
Такава съдба бих приел със наслада –
да бъдеме заедно ден подир ден.
Колиба от клони за нас ще направя
и тя ще блести като царски дворец.
С любов на главата ти сам ще поставя
наместо корона уханен венец.
Безгрижни на воля ще ходиме голи,
прегърнати плътно, с щастливи лица,
забравили всякакви дребни неволи
и с пълни от обич и нежност сърца.
Ще пиеме жадно роса от цветята
и с плод ще засищаме нашия глад.
Прохладна отмора ще дирим в тревата –
ще бъдем частица от Божия свят.
А вечер, край огъня чудна магия
ще слива сърцата ни с вечен стремеж.
Безкрай ще се любим и няма да крием,
че тръпнем от нега и дивен копнеж.
Така всеки ден ще посрещаме двама
зората – вестител на новия ден.
И всеки нов ден ще ни носи наслада,
защото всред обич ще бъде роден!За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me