На остров безлюден със теб да попадна,

не бих чувствал нужда от хора до мен.

Такава съдба бих приел със наслада –

да бъдеме заедно ден подир ден.

Колиба от клони за нас ще направя

и тя ще блести като царски дворец.

С любов на главата ти сам ще поставя

наместо корона уханен венец.

Безгрижни на воля ще ходиме голи,

прегърнати плътно, с щастливи лица,

забравили всякакви дребни неволи

и с пълни от обич и нежност сърца.

Ще пиеме жадно роса от цветята

и с плод ще засищаме нашия глад.

Прохладна отмора ще дирим в тревата –

ще бъдем частица от Божия свят.

А вечер, край огъня чудна магия

ще слива сърцата ни с вечен стремеж.

Безкрай ще се любим и няма да крием,

че тръпнем от нега и дивен копнеж.

Така всеки ден ще посрещаме двама

зората – вестител на новия ден.

И всеки нов ден ще ни носи наслада,