Всред нежните цветя на дъхави поляни,

обляни причудливо от лунна светлина,

залагам омагьосан любовните капани,

за да пленя навеки твоята душа.

Омайно биле търся из горските дъбрави.

От него ще приготвя любовен елексир.

Изпиеш ли го, мигом всичко да забравиш –

за теб да съм единствен в целия всемир.

Край тебе ще се вият безплътни самодиви,

безгрижните деца на този чуден свят,

а ти ще ме прегърнеш, ефирна и красива,

разцъфнала от обич, като вълшебен цвят.

Завинаги преплели душите си в прегръдка,

ще литнем към звездите, изпълнени с любов,

омаяни от сладостна и благотворна тръпка,