Защо се случи с теб? Защо не с мен?

Защо смъртта бе толкова жестока?

Защо теб грабна в онзи юнски ден,

а мене пощади, разкъсвайки дълбоко

сърцето ми, което вечно ще кърви

и някога едва ли ще зарасне!

Защо превърна в нощи слънчевите дни

и грабна нещо толкова прекрасно?

Разправят, че смъртта е без сърце,

че взема жертвите си без да пита.

Че даже на безжизненото й лице

не трепва мускулче. А аз се питам –

нима е сляпа или глуха тя,

щом е могла на тебе да посегне?

Не се ли спря пред твойта красота

или те грабна, без да те погледне?