Защо се случи с теб? Защо не с мен?
Защо смъртта бе толкова жестока?
Защо теб грабна в онзи юнски ден,
а мене пощади, разкъсвайки дълбоко
сърцето ми, което вечно ще кърви
и някога едва ли ще зарасне!
Защо превърна в нощи слънчевите дни
и грабна нещо толкова прекрасно?
Разправят, че смъртта е без сърце,
че взема жертвите си без да пита.
Че даже на безжизненото й лице
не трепва мускулче. А аз се питам –
нима е сляпа или глуха тя,
щом е могла на тебе да посегне?
Не се ли спря пред твойта красота
или те грабна, без да те погледне?
Защо…?!!!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me