Потракват вериги - Очакване

Стените превърнало в книги,

Очите - в болезнено плакане,

И думите - в празни обиди.



Душата ми беше закотвена

Подобно на старо корито,

Изгубило своята собственост

Сърцето ми беше разбито.



Брегът не измерих с дихание

В мъгливото утро, изгонен,

Подведен от сляпо ухание,

Че бил съм !- за себе си спомен!



И в утро - изгонени погледи,

За слънце, безкрайно ще чакат,

Защото очите са погреби

Превзети неволно от мракът!



Очакване, скъсай веригите

И нека ръцете - да пишат

Очи да разчитат от книгите

И думите - нека да дишат!