* * *
(дъждовно)
А ехото се спъна
в тишината,
разпиляна на
хиляди парчета по
асфалта...
И уплашено застена.
На малки глътки
взе да пие
самотата,
която покривите
ронеха
в дъжда проливен.
Капчуците...
капчуците вълшебни
запяха
пак онази
майска песен -
за тъгата.
А синевата се пречупи.
И от небето
заваля Любов...