uFeel.me
БЕЗСМЪРТИЕ
Автор: kalatea,  29 август 2008 г. в 07:31 ч.
прочити: 403
... А вятърът изпуши жилото на пламъка
и метна тленността като угарка.
Нима ще изплатим с дъха си - кръвен данък -
прикритата злобливост, че сме малки.

Че имаме земя под твърдите подметки.
Небесната настилка мъти полети.
Вселенската тъга горчи като пътека,
в която е погребана подковата.

Обрамчва болестта измамното ни щастие.
Доспехите ръждясват в гардеробите.
От многото блюда сълзите на палача
са вкиснати в самата си утроба.

Приличаме на сенки, изкашляни от спомена,
на нота от заглъхващи вендети.
Умираме сами. Пресъхнали. Изронени...
напачена боя по парапета.

... А вятърът прекърши жилото на пламъка.
Но огнения щит му се опълчи.
Защото тленността понякога е рамо
на тупкащо - зеничното безсмъртие.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me