В ъгълчетата на моята душа
се блъскат
големи тромави въпроси
и жадни са...
сами
се пръскат
и дълго търсят оазиси
във сто посоки.
По ръбовете на съзнанието ми
есенно
засилват се безброй нечувани
усещания
и стъклените им очи се реят
пак отнесено,
препъвайки ме в трудното ми
равновесие.
А в бялото на моята
безпаметност
въргалят се до пагубност две шепи
истини,
и мисля ли си аз, че са
реалност
или това са само писти по-зимни
и недоизчистени.
По непознатост тебе доближава
кръжащата околовръст любов
омразна,
а после ме затрива
и над мен запява
най-нежна и прекрасна песен,
но измамна.

 

28,08,2008