заглъхнала без дъх
въздишка
сълзù
в очите на мъглата
по зениците
със цвят на уморено слънце
примрежени
от избелелите
ожарени пера
забравени
в гнездата пусти
кафяво се попива
в разклонените й вени
настръхнали
в последните листа
завързани с червено
под якàта
на закърпеното
с притихнала охра палто
наметнато върху
унилите
смалени рамене
на есенния ден