Тя идва - тиха и безмълвна.
И лекичко очите ни притваря.
А после... други дни не съмват...
Вратите чакат - Ада или Рая?
Защо ли се страхуваме от Нея?
Така безплътна е. И в бяла роба.
Изчаква ни. Там някъдe. На кея.
Спасява ни от всякаква тегоба...
Но мразим я. Макар невидим взора.
Защото често, сбъркала посока,
разделя ни с любимите ни хора...
Не дава после няколко живота...
Душите ни отлитали в небето.
И вечността ги къпела, омайна.
Защо поне един от небитието
не слезе да ни каже тази тайна?!...
***
Прости ми, Боже, още съм невежа.
Делата Твои, жалко, не разбирам.
Но „отлети" ли някой, искам да изрежа
от книжнината наша, думата „умирам"...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me