Тя идва - тиха и безмълвна.

И лекичко очите ни притваря.

А после... други дни не съмват...

Вратите чакат - Ада или Рая?

Защо ли се страхуваме от Нея?

Така безплътна е. И в бяла роба.

Изчаква ни. Там някъдe. На кея.

Спасява ни от всякаква тегоба...

Но мразим я. Макар невидим взора.

Защото често, сбъркала посока,

разделя ни с любимите ни хора...

Не дава после няколко живота...

Душите ни отлитали в небето.

И вечността ги къпела, омайна.

Защо поне един от небитието

не слезе да ни каже тази тайна?!...

***

Прости ми, Боже, още съм невежа.

Делата Твои, жалко, не разбирам.

Но „отлети" ли някой, искам да изрежа

от книжнината наша, думата „умирам"...