Днес прочетох твое старо писмо,

което ми беше подарил,

когато твърдеше,

че ме обичаш до болка.

Прочетох думи, които бях чувала

милион пъти да изричаш.

В тези думи нямаше

и капка истина - всичко бе лъжа.

Как си могъл

да лъжеш така подло?

Не бе ли помислил,

че ако един ден разбера,

че ме лъжеш, аз ще те намразя

или теб не те интересува

какво изпитвам към теб-

дали любов или омраза?

Продължавах да чета

и всеки ред ставаше

все по-фалшив от предишния.

Това ли бях за тебе -

един фалш, едно недоразумение?

Последният ред от писмото бе

най-голямата лъжа в него,

а той гласеше -

"Обичам те повече от всичко на света!".

Колко подлост съдържаха

тези редове... и колко лъжа...