Колко е крехък
животът -
едно болно птиче,
една прашна следа
от ръката ти,
една неразтворена книга,
една будна в тебе
дума,
един вечерен капчук
в тишината ...

Колко сам е животът -
от неделните капки есен
сред въздуха
до
светлината
в
бялото зрънце мрак
от зениците...
колко е самотен...

Колко е тихо
в този свят, боже...
Колко е тихо.
Само шум
от съня
на художника
ситни
в набраздените листове.
Зрее в молитви. И рани.
А нощта е мънисто
от окото на гарван.
Разминава лицата ни
с теб.
В чужди длани...