А есента
усмихната разхожда
в парка
със себе си
надеждите
на всички влюбени.
И стихват
те
до сетната поникнала искра,
изпепелени
в нея
(или в нейната соната)
сред
платоническите диалози
на мечтите...
2
Поискаш ли ръката и
копнеещ,
Съдбата ти подава сухо
лакът.
И някъде -
сред нощницата на мъглата -
угасва
мимолетната ти среща.
А есента
усмихната
разхожда днес
след себе си
телата от венчални пръстени
в надеждите
на всички влюбени.
За някакво очаквано
Възкръсване...

3

И може в нас
душите ни
да нямат дъно.
Но по -добре е
дъното на кладенец
да нямат.
Навярно и до днес
са всичките ни пръстени
на дъното на кладенци
останали...