Независимо
каква е
къщата ми,
вързана за времето -
вътре в нея
е Несебър,
вътре в нея
е морето...
Вътре крие есента
от листите.
И сънува
залези
в орисано...
Вътре някой,
окован от себе си,
страда
в нощните си сънища.
И до утрото
дими
от раните
поетичната му
сляпа къща.
Няма да заничам
в чужди покриви -
ветропоказатели да търся.
Зная
аз сега
от ясновидците -
всички къщи
пазят вятъра...
И какво,
че няма в нея
свещ или разпятие
укрито.

Вертикална е съдбата ми
- след буквите.
С хоризонт от слово
- пред очите...